вторник, 24 януари 2012 г.
2012: 13 въпроса и отговора
Какво трябва да знаете за 2012: 13 въпроса и отговора
Наистина ли Апокалипсисът идва?
д-р Джон Хупс
(със съкращения)
1. Кои са маите?
Терминът "маи" е обобщаващ, както "американци" и "европейци". Той обхваща широк кръг маянски народи от Древността до днес, чието културно наследство включва около тридесет различни езика. Територията на тези народи е разположена в Източно Мексико (Чиапас и п-ов Юкатан), Гватемала, Белиз, Хондурас и Западен Ел Салвадор. Макар че е невъзмжно да се каже със сигурност какви са били говоримите езици, археолозите проследяват произхода на маянската култура докъм 3000 години в миналото въз основа на приемствеността в стиловете керамика, архитектурата, погребенията и други особености. За разлика от популярните схващания, наследниците на древните маи никога не са изчезвали. Всъщност вероятно днес има повече маянци от всякога – общо около шест милиона. По време на т.нар. Класически период (200 г. сл.Хр. – 900 г. сл. Хр.) древните маи били организирани в градове-държави, подобни на гръцките. Това е и времето на голямото противоборство между два основни центъра, Тикал и Калакмул, по подобие на конфликта между Спарта и Атина. Хората, които наричаме "древни маи", никога не са били обединявани от единно управление или религиозна система. Те са живеели в различни воюващи държавици с различни идеологии, които били модифицирани според нуждите на всеки владетел. Вярванията и традициите на различните маянски поселища се различавали значително. Това прави трудно да се каже със сигурност каква е била "маянската" религиозна система. Всъщност самата концепция за "маи" е съвременно изобретение, чиято способност да опише сложността на тези култури, е най-малкото съмнителна.
2. Какво представлява Дългото броене и какво общо има с 2012?
Древните маи са измервали времето в цикли с нарастваща продължителност. Първите резултати от проучването на този въпрос са от края на ХІХ в., когато американският журналист Джоузеф Гудман успешно разгадал сложната система на маянския календар. Той публикувал заключенията си през 1897 г., в които описвал системата на "Дългото броене", базирано на няколко единици или периоди с нарастваща големина: k'in (1 ден), winal (20 дни), tun (360 дни), k'atun (7200 дни), bak'tun (144 000 дни). Древните маи са следели хода на времето по тази система, която, комбинирана с допълнителното календарно броене от 260 дни (цолкин) и 362 дни (хааб), давала в резултат датите от Дългото броене. Гудман смятал, че има и още по-дълги "Големи цикли" от 13 бактуна (1 872 000 дни) и определил, че началото на съвременния Голям цикъл било на 13.0.0.0.0 4 Ахау 8 Кумку (това е 13 бактуноб, 0 катуноб, 0 туноб, 0 уиналоб и 0 киноб, следвано от датите според цолкин и хааб). По-късно учените установиха, че това е датата на свещеното "Сътворение" на древните маи, които в своята митология го смятали за "раждането" на настоящия свят. Грегорианският еквивалент на тази дата е 11 август 3114 г. пр. Хр. Според учените, които поддържат идеята на Гудман за Големите цикли от по 13 бактуна, текущият период ще приключи на 13.0.0.0 4 Ахау 3 Канкин, равнозначен според Грегорианския календар на 21 декември 2012 (или на 23 декември).
Важно е да се знае, че календарите са сложно нещо! Грегорианският календар, който се използва в момента в Америка, Европа и други страни с голямо Западно влияние, е наследила много промени, някои от които произхождат от Римския (Юлиянския) календар с модификациите, направени по времето на папа Григорий ХІІІ (1502–1585), глава на Римската църква по време на испанската конкиста. Обяснението на магическите или божествените им аспекти, в които вярват хората, е още по-сложно и този проблем е буквално стар колкото света.
3. Наистина ли маянският календар свършва на 21 декември 2012?
Не. Не е ясно дори дали тази дата представлява края на цикъл от 13 бактуна. Теорията на Гудман е, че настоящият Голям цикъл е 54-ти от още по-голямата Велика епоха, съставена от 73 големи цикъла. Някои маянски летобройци изглежда са предпочитали определени части от 20-бактуновите цикли. Маянският календар не свършва с 13- или 20-бактуновия период. Маите са изчислявали дати от далечното бъдеще. Например един надпис предсказва, че годишнината от коронацията на Кинич Джанааб Пакал, маянски владетел на Паленке от VІІ век, все още ще се отбелязва през 4772 г. сл. Хр. Епиграфът Дейвид Стюарт посочва, че има маянски дати по-далеч в бъдещето, отколкото периодите на съвременните астрономи, взиращи се към произхода на вселената преди 13,7 милиарда години.
Днес учените са разделени от две възможни изчисления на датата 13.0.0.0.0 4 Ахау 3 Канкин според Грегорианския календар – 21 или 23 декември 2012, или дори трети вариант. Датата 21 декември е особено популярен обект на различни интерпретации, защото съвпада със слънцестоенето. Дали това е било умишлено, или случайно е спорен въпрос.
4. Какъв е произходът на твърденията за края на света?
Скоро след публикуването на книгата на Гудман, германският учен Ернст Фьостерман интерпретира символите и изображенията от последната страница на предиспанската маянска книга, наречена Дрезденски кодекс, като препратки към края на света, предизвикан от мащабно наводнение, който той възприема като "разрушаването на света", "апокалипсис" и "край на света". Идеите на Фьостерман повтаря американският археолог Силванус Морли през 1915 г. в книгата си за йероглифната писменост на древните маи. Морли на свой ред разкрасява нещата, като пише, че "накрая, на последната страница от манускрипта е изобразено Разрушаванаето на света... Тук в действителност е показано в графичен вид последният всепоглъщащ катаклизъм" под формата на голям потоп. Тези коментари по-късно са преповторени в популярната книга на Морли "Древните маи" (1946 г.). Маянистите се разграничават от неговите интерпретации, а някои учени предполагат, че изображенията представляват годишното настъпване на дъждовния сезон, а не катастрофично наводнение.
Идеите на Гудман, Фьостерман и Морли оказват влияние върху американския учен Майкъл Ко от университета в Йейл, който също интерпретира елементи от ацтекската митология и по-конкретно "Легендата за петте слънца" (записана за първи път през 50-те години на ХVІ в.) като доказателство за древните вярвания в цикличните периоди на унищожение. Той обобщава идеите си в своята популярна книга "Маите" (1966 г.). Във всяко издание (до момента са 8) Ко свързва края на 13-бактуновия цикъл с "Армагедон" – препратка към християнските вярвания, отразени в Новия завет (Откровение), че в края на света ще се проведе последната битка, която ще го унищожи и ще е свързана с Второто пришествие на Иисус Христос. Той също смята (на базата на ацтекските вярвания), че съвременният свят ще бъде унищожен от земетресения. Ко никога не е твърдял обаче, че това ще се случи в действителност. Той просто се опитва да изрази онова, което смята, че се вярвали древните маи, използвайки жаргона на Студената война в опит да впечатли своите читатели.
В средата на 70-те години спекулациите на Майкъл Ко се свързват с псевдонаучните спекулации на бестселъровия швейцарски автор Ерик фон Деникен посредством телевизионното предаване The Outer Space Connection (1975 г.) с автор и продуцент Алън Ландсбърг. Предаването и книгата със същото име разпространяват твърденията, че маите са били в контакт с "древни астронавти" или "древни извънземни", идентифицирани като извънземни посетители от други планети, за които е "предречено", че ще се върнат на Земята на 24 декември 2011 г. (очевидно грешна дата, посочена от Ко в книгата му от 1966 г.). Разказвачът на предаването е Род Сърлинг, създател на "Зоната на здрача". То е гледано от милиони и успешно насажда митологични елементи в популярната култура. Същата година писателят Франк Уотърс, най-известен със своята "Книга на хопите" (1963), публикува "Мистичното Мексико: настъпващият шести свят на съзнанието" (1975), в която свързва същата грешна дата с митовете за Кетцалкоатъл (ацтекско божество и легендарен културен герой), Атлантида и намеци за извънземни посетители. Уотърс пише: "по презумпцията, че маянският Голям цикъл, съставен от 13 бактуна или 5200 години и започнал на 12 август 3113 г. пр. Хр., маркира края на Четвъртия свят и началото на Петия свят, човек би очаквал [и в края на настоящия цикъл – бел.прев.] голяма катастрофа, споменавана от нахуатл-маянските митове. Краят на Големия цикъл и на Петия свят според същата корелация на Гудман-Мартинес-Томпсън, ще настъпи на 24 декември 2011 г. сл. Хр. и той ще бъде разрушен от катастрофални земетресения." (Уотърс 1975: 257–258). Идеите за разрушаването на света намират отзвук у хората, добре запознати с истории за разрушаването на легендарния "изгубен континент" Атлантида и пророчествата за края на света, изфабрикувани от водачите на нови религиозни течения, като Дейвди Берг от Децата на Бог, който през 1973 г. предсказва, че кометата Кохоутек ще унищожи Земята.
В края на 60-те и 70-те години маянският календар привлича интереса на хипитата, които използват психеделични субстанции, като ЛСД, ДМТ, псилоцибин и канабис, и които се интересуват от астрология, нумерология, Таро и китайската гадателска практика И-Цзин. Тези автори, сред които Терънс Макена и Хосе Архуелес (един от създателите на Whole Earth Festival през 1970), пишат книги, организират уъркшопи и изнасят лекции, описващи мистичните преживявания, базирани на употребата им на психеделични вещества. Те виждат сходни модели в маянския календар и И-Цзин, които ги довеждат до заключението, че 2012 е свързана с духовна "трансформация на съзнанието" – идея, която става популярна сред последователите на ню ейдж вълната. През 1975 г. и Макена (заедно с брат му Денис), и Архуелес публикуват книги, в които идентифицират 2012 като годината, в което това ще се случи. Те обаче не посочват датата 21 декември до 1983 г., когато археологът Робърт Шерър публикува своята корелация в допълнението към четвъртото издание на класическата книга на Силванус Морли "Древните маи".
Значението на датата е популяризирано по време на контракултурното събитие Harmonic Convergence, организирано от Архуелес на 16–17 август 1987 г. Архуелес, който смята, че проблемите на Западната цивилизация се дължат на използването на календар, който не е пряко свързан с движението на Слънцето, Луната, планетите и звездите. Той се стреми да възкреси версия на маянския календар, базирана на слънчевите и лунните цикли, създавайки нова система, наречена от него самия Dreamspell. Тя следва маянския календар и се основава на числата 13 и 20, а не на 12 и 60. Архуелес смятал, че използването на този различен календар в крайна сметка ще доведе до световен мир.
Harmonic Convergence, надграждащо върху успеха на книгата Шърли Маклейн и телевизионния минисериал Out on a Limb (1986), се разпространява с помощта на новите компютърни технологии (особено Макинтош) и ранните компютърни мрежи. От 60-те години интересът към астрологията, Таро и И-Цзин, както и към маянския календар се разпространява широко сред програмистите, работещи в сферата на персоналните компютри и софтуерната индустрия в областта, която по-късно ще стане известна като Силиконовата долина в Северна Калифорния. Контракултурните и ню ейдж концепции, включително тези на психолога Тимъти Лиъри, Макена и Архуелес, са част от киберкултурата още от времето на зараждането й, и е напълно естествено, че раннитесоциални мрежи от средата на 80-те, като FidoNet и The Well играят роля в разпространението на информацията за Harmonic Convergence и 2012 сред субкултурите на психеделичните и компютърни хакери, които често се припокриват. (Сред потребителите на канабис и психеделични вещества са и такива влиятелни личности като Бил Гейтс, Стивън Джобс и др.) Митологията за 2012 кристализира от същото контракултурно обкръжение в Сан Франциско и кампусите на Бъркли и Станфорд, които допринасят към значимите културни промени от 60-те, включителни радикалните движения за политическа и екологична осъзнатост и "освобождението на знанието". От същата среда произхожда и компютърният и интернет пионер Дъг Енгелбарт, Кен Киси и "Грейтфул Дед". Тяхното културно наследство е живо и днес във феномени като алтернативната медицина, енвиронментализма, терапията ауахуаска, Горящите хора, Уикилийкс и движението "Окупирай".
С разрастването на компютърните мрежи идеите се разпространяват между хората, използващи интернет, особено след 1995 г. С растящите тревоги около "проблема 2000" митологията се разпространява стремително и става попуярна и в масмедиите. Хората създават уебсайтове, подкрепящи една от две идеи: 1) че това е буквално краят на света или 2) че е духовна трансформация. Това обаче се случва независимо от академичните учени, ангажирани с древните маи, които не подкрепят идеята за "пророчества" и който и да е от двата сценария. "Пророчествата" за 2012 г. се смятат в най-добрия случай за вид народна митология на дигиталната ера, сбор от митове и легенди, които се разпространяват чрез комерсиални публикации, телевизионни канали и особено чрез дигиталните компютърни мрежи. Вниманието, което се отделя на маянската дата 13.0.0.0.0 4 Ахау 3 Канкин (21 декември 2012) до голяма степен е резултат от устойчивите популярни вярвания в астрологията, нумерологията, мистицизма и откровенията. (Забележете например необичайната повторяемост на числа – 13.0.0.0.0 и 12-21-12.)
5. Какви са разумните основания, че идеята за "апокалипсис през 2012" е безпочвена?
Първото е, че пророчествата за края на света са част от Западната култура от поне 2500 години, но светът все още не е свършил. Има и други причини (изброени по-долу) защо тези пророчества са толкова популярни.
В записите на древните маи няма недвусмислено "пророчество". Съществува само един древен надпис върху монумент 6 от Тортугеро (Чиапас, Мексико), който се отнася към датата 13.0.0.0.0 4 Ахау 3 Канкин, но текстът не е много ясен, защото обектът е силно повреден. Епиграфите Свен Грьонмайер и Барбара Маклауд смятат, че текстът се отнася до бъдеща церемония, в която ще се почете определено божество като бъде облечено в специални дрехи и вероятно използвано в процесия. Тези останки са обект на много дебати. Други маянски "пророчества" за края на света, поместени в документи, подобни на "Книгите на Чилам Балам" от ХVІІІ в., са трудни за интерпретиране и не посочват конкретно 2012 година. Тези източници, както и "Попол Вух", традиционна маянска история за Сътворението, която разказва за разрушаването на поредица от светове, са записани след испанската конкиста и е вероятно да са били повлияни от францисканските схващания за края на света. Следователно идеите за края на света през 2012, свързвани сега с маите са всъщност западни идеи, а не такива, произхождащи от вярванията на древните маи. Когато маите от Колониалния период са говорели за катастрофи и опустошения, изглежда вероятно да са имали предвид разрушаването на собствената им култура от испанските нашественици.
Някои хора се концентрират върху факта, че специалната дата в маянския календар – изчислена преди над 2000 години – съвпада със зимното слънцестоене (21 декември). Те смятат, че уменията и точността на маянските летобройци означават, че те са имали и способността да предсказват много неща от бъдещето. Академичните учени обаче не са постигнали съгласие дали правилната дата е 21 декември, 23 декември или нещо друго. Мнозина са на мнение, че връзката със зимното слънцестоене е съвпадение. (Те също така пренебрегват идеите за "галактическото подравняване" – позиционирането на Слънцето на определено място, съотнесено с Млечния път на тази дата – като фантазия, основана на неточна, нетрадиционна астрология.)
Привържениците на митологията около 2012 са склонни да пренебрегват академичните учени и мненията на професионалните маянисти (археолози, епиграфи, историци на изкуството, лингвисти и пр.) за това в какво всъщност са вярвали древните маи. Техните интерпретации се базират на остарели и старомодни идеи от края на ХІХ и началото на ХХ век; идеи, които са полезни за създаването на митология и идеология, но не отразяват съвременното академично знание. Утвърдените учени разглеждат това движение като извор на псевдонаука, невежество, лековерие и неправилно мислене, защото насърчава субективното пред обективното знание.
6. Как концепцията за края на света или трансформацията му през 2012 е станала толкова популярна?
Идеята за края на света през 2012 е успешна, защото използва страховете на хората, за да ги накара да обърнат вниманието си към филмите, телевизионната документалистика, книги, списания, уебсайтове и други медии, създадени, за да печелят пари. Това е мит, разпространяват отчасти по комерсиални причини. Той обаче се свързва и с духовни цели от хора, които поставят въпроси като световния мир, състоянието на околната среда, глобалните комуникационни мрежи и положителните социални промени. Този въпрос се е превърнал в мащабна тема в търговските, политически и духовни идеологии.
Причините за искрената загриженост на хората по този въпрос са многобройни. Сред тях са въпросите за разпространението на ядреното оръжие, политическото напрежение в Близкия изток, Северна Корея, Пакистан, несигурността от глобалната икономическа рецесия, нарастващото замърсяване и глобалните климатични промени, стремителните промени в различни социални области, резултат от технологиите и ускоряването на глобалните комуникации. Мисля, че хората са разтревожени, защото чувстват, че не могат да контролират тези промени, които значително засягат живота им. Проблеми, подобни на тези, обаче, са съществували във всяко поколение. Няма причина да смятаме, че 2012 ще е по-различна с изключение на ефектите, предизвикани от вярванията в популярната митология.
7. Допринасят ли масмедиите за избуяването на митологията около 2012?
Да. Със сигурност! От 70-те години насам сензационни и популярни телевизионни програми, филми, книги и списания се възползват от общото невежество на широката публика за древните маи, за да прокламират глупости, митове и фолклор, който няма почти нищо общо с академичната наука. Ясно е също така, че това явление се увеличава с разпространението на персоналните компютри, дигиталните мрежи, интернет и онлайн източниците на информация, като Уикипедия, Youtube, Facebook и Twitter. Те правят разпространението на популярната митология много по-бързо и лесно. Макар че те улесняват и разпространението на висококачествени материали за древните маи, хората, които нямат добро образование, са привлечени много повече от сензационните истории, отколкото от отговорните академични изследвания, базирани на внимателно научно проучване.
Понастоящем има над 1500 книги на английски за "феномена 2012", сред които едва една шепа отразяват схващанията на академичните експерти. Повечето са написани за публика, която търси сензационните интерпретации.
8. Какви са традиционните аргументи по отношение на други пророчества за "края на света"?
Някои християни вярват в нещо, което те самите наричат "Екстаза" – събитие, при което душите на истински вярващите ще бъдат взети в Рая. Те се приготвят за това с молитви и отдаденост, но не знаят кога ще настъпи моментът. Според техните вярвания Екстазът идва преди Армагедон и събитията около края на света. Интерпретациите на християнските вярвания за края на света се различават значително. Съществуват традиционни християнски вярвания, които са извънредно различни и традиционни мнения на християни и нехристияни по отношение на тези вярвания. Идеите от този невероятно сложен комплекс обаче се обобщават трудно. Някои християни вярват във физическия край на света, а други смятат, че това е метафора.
9. Как митологията за 2012 става популярни извън ню ейдж кръговете?
[Коментира се приносът на различни книги, "Апокалипто", 2012, спекулативните тези на Греъм Хенкок.]
10. Освен Холивуд кой още експлоатира тази митолигия за пари?
[Певци, Бритни Спиърс; предприемачи, които продават убежища в планината; разни ню ейдж откачалки, които си пласират смахнатите продукти.]
11. Активизира ли феноменът 2012 туризма в държавите, населени с маи?
Разбира се. Мексико, Гватемала, Белиз, Хондурас и Ел Салвадор използват всички възможности, за да промотират туризма из територията на древните маи и други дестинации, свързани с 2012, включително с документални филми, спонсорирани от правителството. Мексиканският Институт по антропология и история (INAH) вече публикува стратегически прес съобщения, за да подкладе интереса към 2012, последните от които истории за откриването на втори надпис, "потвърждаващ" датата.
Един от най-странните туристически феномени е свързан с Босна, където предприемачът Семир Османагич свързва митологията за 2012 със своето откритие на древни босненски "пирамиди", за да възроди туристическата индустрия на страната. Гугълнете "босненските пирамиди", за да се осведомите повече по темата.
12. Защо хората са толкова привлечени от теориите за Апокалипсиса?
[Всеки да си даде сам отговор, текстът на автора не съдържа особено оригинални прозрения, освен това, че страхът продава по-добре и от секса.]
13. Откъде да се сдобия с точна информация за маите и 2012?
Статията в Уикипедия за "феномена 2012", писана и редактирана вече няколко години от многобройни сътрудници с широк кръг гледни точки, е най-достъпният, точен и актуален източник. Други онлайн източници с изобилна документация са:
Четири книги, чиито автори са учени, представят трезв и критичен преглед на митовете за 2012 г.:
The End of Time: The Maya Mystery of 2012 на Антъни Авени; 2012: Science and Prophecy of the Ancient Maya, от епиграфа и историка на изкуството epigrapher Марк ван Стоун; 2012 and the End of the World: The Western Roots of the Maya Apocalypse, от етноисторика Матю Рестол и Амара Солари и The Order of Days: The Maya World and the Truth About 2012 от епиграфа Дейвид Стюарт.
За автора: John Hoopes
петък, 20 януари 2012 г.
Нова купа в архива на Кър
В базата данни на Джъстин Кър е добавено ново изображение на купа с надписи и фигури.
Прилеп-убиец, Заек, Куче, Спускащ се бог, Елен в мрежеста торба, Ягуар, Елен с мъртви очи
Maya Vase Database е архив от разгънати фотографии на вази, купи и други керамични съдове на различни култури от Централна Америка. Предметите снимани в музейни експозиции, археологически разкопки и колекции в Мексико, Гватемала, Хондурас, Белиз, САЩ, Канада и Европа.
вторник, 27 септември 2011 г.
Защитните съоръжения на маите, Пиедрас Неграс–Яшчилан
В миналото река Усумасинта е била насечена от непрестанно променяща се мрежа от граници, установявани от древните маянски владетели на градовете-държави в непрестанни войни. До неотдавна свидетелства за тези граници почти нямаше. Наскоро бяха открити поредици от каменни стени, високи шест фута и разположени на територия от четири мили в дъждовната гора. Тези стени разделяли древните царства на Яшчилан и Пиедрас Неграс и са били използвани за защита на северната граница на Яшчилан. Находките осигуряват на учените важна информация за военната тактика и средствата за водене на война, установени по време на размирния период преди 1300 години, когато и двете царства са били на върха на могъществото си.
Екип от изследователи с участието на Чарлз Голдън от университета “Брандис”, Андрю Шерър от университета “Браун” и археолози от Гватемалския институт по история и антропология пристига в района през 2003 г., за да издирва и документира руините на древните градове и поселища между Пиедрас Неграс и Яшчилан. Отнема им известно време, преди да забележат и идентифицират купчините камъни, покрити с паднали листа и растителност, като стени. Откритието е подпомогнато и от гватемалските рейнджъри и охранители, които работят по проекта. Много от тях са се сражавали по тези места по време на Гватемалската гражданска война през 80-те и 90-те години на ХХ век и познават хълмистия терен. Те помагат на археолозите да мислят как би могъл да се използва терена от военна гледна точка и да намерят по-лесно местоположението на древните укрепителни съоръжения.
Край Теколоте, древно селища на десет мили северно от Яшчилан, като че ли всяка пътека води до стена, разположена между хълмовете. Следите от наблюдателници на върха на хълмовете свидетелстват, че войниците са наблюдавали приближаването на вражеските сили. “Те не са построили една суперстена – обяснява Голдън, – а малки стени между хълмовете, които са можели да се контролират много лесно. Теренът тук създава нещо като фуния. Можели са да залавят всеки, преминаващ на север или на юг по долините.” Самите стени пък са спирали пътя на напредващите войски. “Това е естествен пропускателен пункт – допълва Шерър. – Тук маите са издигнали своите стени преди 1300 години и тук е бил фронтът по време на Гражданската война. Древните маи вероятно са се прикривали зад палисади на върха на хълмовете, откъдето са хвърляли камъни и копия към враговете си, които пък са били в невероятно неизгодна позиция в тясната долина.”
Няма открити доказателства за атаки срещу стените, но проучванията на археолозите тепърва започват. Преките свидетелства за войните са редки в този район, най-вече заради климата, който води до бързо разглане на човешките останки.
И други маянски царства са строили отбранителни стени около своите градове, но това е първият известен случай на стена, използвана за отбрана на граница. Това нововъведение представлява рязък обрат в 450-годишната история на конфликти между двете царства. То може би означава и че причините за войната между тях са се променили. Когато Яшчилан става столица на маянска династия през 359 г. сл. Хр., населението му е малко и концентрирано. Хората са се придържали близо до града, за да се възползват от възможностите за търговия, да участват в религиозните ритуали и да бъдат предпазвани от армията му. Войната през този ранен период е била за контролир на търговските пътища по и около р. Усумасинта. По времето, когато са построени стените, населението на града вече е било много по-голямо.
Стивън Хюстън от университат “Браун”, който е прекарал пет сезона на разкопки в Пиедрас Неграс, смята, че растящото население може би е принудило хората да излязат извън крайградските области и да потърсят нови обработваеми земи и източници на прехрана.
Екипът е отбелязал няколко такива селища край стените – Чикозапоте, Ла Пасадита, Теколоте и Ел Тунел. В тяха вероятно са живели войниците, охраняващи границите, заедно със своите семейства. До момента разкопките са концентрирани в Ла Пасадита и Теколоте, отдалечени на около три мили едно от друго. Археолозите откриват важна информация за ролята, които тези поселища са играли в политическия живот на Яшчилан.
Създаването на пограничните селища изглежда е започнало по време на царуването на Щит Ягуар ІІІ. Когато той се възкачил на трона, Яшчилан е бил подчинен на Пиедрас Неграс. Щит Ягуар ІІІ е бил “назначен” на поста си от управника на Пиедрас Неграс, познат само като Владетел 4. През първите 40 години от необичайно дългото му царуване Щит Ягуар ІІІ очевидно е поддържал споразумението, но през 713 г. нещо се е променило. Един каменен монумент в храм в западния акропол на Яшчилан разказва за редица военни победи над владетелите на околните поселища, включително над някои, съюзени с Пиедрас Негрос. Разширяването на територията вероятно е увеличило богатството на Яшчилан, но също така и е предизвикало и могъщия враг. Поселищата около границата са построени набързо, сякаш Щит Ягуар ІІІ е трябвало да защити царството си от предстоящо нападение.
Липсата на археологически находки от Късния класически период на север от Яшчилан свидетелства, че областта е била като цяло пуста, когато са били построени стените и поселищата – това е позволило на владетеля да ги разположи стратегически и сам да определи кой да ги управлява.
От друга страна, областта на юг от Пиедрас Неграс е била заета от по-малки градове, като Ла Мар и Ел Кайо – всеки със собствена управляваща фамилия, чиято лоялност трябвало да бъде договорена или купена. Голдън смята, че тези разлики са определили Пиедрас Неграс като по-гъвкава политическа структура. Неговите подчинени владетели са имали повече свобода и автономност. За разлика от това, Яшчилан е бил по-авторитарен, но пък вероятно е имал по-сигурно съюзници на по-добри места, когато е идвало време да се воюва.
При маите историята се е пишела от победителя в буквалния смисъл. Владетелите с гордост са прославяли своите успешни военни кампании, а загубилите обикновено не са записвали своите поражения. За да получат пълната историческа картина на военните конфликти между Яшчилан и Пиедрас Неграс, учените трябва да проучат монументите и на двете страни. Но съществува мистериозна “дупка” от десет години в историческите записи – между смъртта на Щит Ягуар ІІІ и възцаряването на наследника му Птица Ягуар ІV. Учените наричат този период “междуцарствието” и все още спорят какво се е случило през тези години.
Единственото споменаване на владетел на Яшчилан да този период е върху монумент от Яшчилан, наречен Панел 3, който изглежда пропаганден опит срещу въздигането на града-съперник. Панелът изобразява Владетел 4, посрещащ подчинени управници, които му поднасят дарове. Един от тях изглежда е “междуцарствения” владетел. “Владетел 4 сякаш мъмри този цар на Яшчилан и му казва: “помни кой постави баща ти на трона и помни кой е шефът тук” – обяснява Голдън. Глифът с името на царя е силно повреден и не може да се разчете, но присъствието му в Пиедрас Неграс вероятно означава, че или е заловен във война, или е избрал да сключи мир. Хюстън смята, че царят е бил в Пиедрас Неграс по свой избор и че е бил умшилено заличен от паметниците в Яшчилан. “Каквото и да се е опитвал да направи той в Пиедрас Неграс, то не се е харесало в Яшчилан.”
През 752 г. Птица Ягуар ІV, син на Щит Ягуар ІІІ, вече се е възкачил на трона. Той продължил оттам, където спрял баща му – укрепил границата с Пиедрас Неграс и разширил самия град, като построил или изцяло преустроил над дузина сгради. Различни паметници в града възхваляват двадесетте му военни победи над близките селища. Дългата война между двата града приключила през 808 г., когато царят на Яшчилан Татб’у Череп ІІІ заловил последния владетел на Пиедрас Неграс, Владетел 7. Няколко години по-късно Пиедрас Неграс бил окончателно победен, а части от града – опожарени. Археолозите са намерили части от царския трон, натрошен на парчета вътре в двореца.
Въпреки тази победа Татб’у Череп ІІІ бил последният цар на Яшчилан, но не е известно точно как е свършило царуването му. Населението на Яшчилан изглежда напуснало поетапно града. Приблизително по същото време отбранителните поселища Ла Пасадита и Теколоте също били напуснати. Стените, символ на отчаяния опит на царя да задоволи нуждите му от земя, сигурност и величие, били изоставени. Царството може да е станало жертва на демографска тенденция, в чието създаване имали пръст и самите царе. “Тези общности, съществуващи извън стените, не може да са поддържали ежедневни връзки с царете, които ги управлявали – обяснява Шерър. – Хората във външните поселища са имали собствени управници. А едно от предизвикателствата, които всички общества с държавна структура срещат, е да предотвратят търсенето на самостоятелност от подчинените нива.” След като вторичните поселища са били в състояние да осигуряват земя и сигурност и да действат като церемониални центрове, учените предполагат, че Яшчилан е загубил своята привлекателност. Населението му се разпръснало и градът се разпаднал, след като нямало военна заплаха, която да го поддържа.
Зак Зорич
Източник: Archeology
петък, 9 септември 2011 г.
събота, 20 август 2011 г.
Останки от прединкско жертвоприношение, открити в Перу
Перуански археолози откриха останките на 12 деца и 20 лами, принесени в жертва преди около 800 години от прединкската цивилизация Чиму.
Откритите тела са в добро състояние и са намерени по време на разкопки по северното крайбрежие на страната, в Хуанчакито, на около 500 км от столицата Лима и близо до древния град Чан Чан - управляващ и религиозен център на Чиму.
Експертите смятат, че децата и животните са убити по време на ритуал, подобен на инкската церемония, позната като "капакоча", която се е извършвала преди предстояща смърт или раждане на инкския владетел.
Археолозите също така предполагат, че жертвоприношението може би се е извършило с цел укротяване на природните сили, защото останките са намерени в глина, което означава, че са погребани през дъждовния сезон.
Ръководителят на разкопките, Габриел Прието, заяви, че е слабо вероятно мястото да е било гробище.
"Най-вероятно всички тела са от периода Чиму и следователно са свързани с Чан Чан. Това означава, че са живели между 1 200 до 1400 г. сл.Хр.
Това изглежда е било приношение - ритуал, с който хората са чествали морето по време на дъждовния период. Възможно е също да става дума за ритуала капакоча, който е бил много разпространен по инкско време. Когато инкският владетел се е раждал или умирал, са били извършвани големи жертвоприношения в негова чест."
Телата са били завързани с въжета, но около тях няма други погребални предмети. Според Прието животните са били разположени стратегически спрямо човешките тела, което подсилва хипотезата, че са били умъртвени по време на специална церемония.
Чан Чан е издигнат от цивилизацията Чиму около 850 г. сл.Хр. и е обявен за паметник на ЮНЕСКО.
Източник: 3 News / Reuters
сряда, 10 август 2011 г.
Новооткрит олмекски барелеф
При разкопки в Чалкатцинго, Морелос INAH е открил голям барелеф в олмекски стил, наречен "Тройната котка". Находката е датирана от 800 г. пр. Хр. Паметникът тежи тон и половина и изобразява три животни от семейство Котки. Това е 41-ят олмекски монумент намерен на мястото. Котките са в профил и гледат на запад, а главата на всяка е изобразена по различен начин.
INAH обяви, че друг голям барелеф, "Процесията на олмекските пещеходци", от същия период най-накрая ще бъде представена пред публика след края на трудните реставрационни работи.
Линк към подробен репортаж на испански.
Абонамент за:
Публикации (Atom)