В продължение на почти половин век изследователите на майанската цивилизация разчитат на фиксирана числова стойност, наречена константа на Гудман-Мартинес-Томпсън, като способ за съотнасяне на датите от древния Майански календар с тези в Григорианския – модерния – календар.Сега обаче едно изследване, проведено от доцент Джерардо Алдана от Калифорнийския университет „Санта Барбара", специалист по изследвания на мексиканската култура в Съединените щати (чикано), прави предположението, че в константата ГМТ – която на практика никога не е потвърдена по неоспорим начин – вероятно има неточност в рамките на 50 до 100 години, дори повече. Откритието на Алдана оспорва възприетите грегориански дати на всички класически исторически събития от историята на маите, а така също и „края на света, какъвто го познаваме“ според ширещите си тълкования на пророчеството за 2012 год. Изследването му е включено в книгата „Календари и години II: астрономията и времето в Древността и Средновековието“ ("Calendars and Years II: Astronomy and Time in the Ancient and Medieval World", Oxbow Books, 2010), втора в поредицата под редакцията на доцент Джон Стийл, преподавател по египтология и изследвания на западноазиатската древност от Университета „Браун“.
Като цяло изследването на Алдана е съсредоточено върху реконструирането на майанските астрономически практики, които в голямата си част могат да бъдат възстановени от приложението им. Повечето материали в археологическите справки се отнасят до ритуали, отбелязвани едновременно с астрономически феномени; архитектурни паметници, ориентирани спрямо видими астрономически събития; или нумерология, обвързваща в едно наука, история и религия с помощта на йероглифни надписи, издялани в камък.„Една от изначалните трудности в тази област е, че съществуват малцина учени с подробни познания по астрономическата, епиграфската и археологическата страна на проблема“, казва Алдана. „И тъй като по него работят малко хора, не получаваме цялостен поглед. Оттам на свой ред сме склонни да вярваме на информация, която в противен случай не бихме приели за достоверна. Наистина забавен проблем.“
В своята статия Алдана обръща поглед не просто към археологическите сведения, но проявява и критичен интерес към методиката от арсенала на модерните учени, за да получи достъп до астрономическите събития, такива каквито са ги наблюдавали древните.
Константата ГМТ, която отчасти се базира на астрономически събития, е наречена така в чест на ранните майанисти Джоузеф Гудман, Хуан Мартинес-Ернандес и Дж. Ерик С. Томпсън. Всеки от тях допринася за изчислението й. „Гудман работи в началото на ХХ век, а Мартинес малко след него“, казва Алдана. „Никой от двамата не се радва на особена подкрепа, защото по онова време най-силна тежест имат трудовете на Силванъс Морли и Хърбърт Спиндън.“
Според Алдана ранните трудове на Гудман, Мартинес, Морли и Спиндън наблягат с особена сила на датите, извлечени от документи от колониалната епоха – написани на майански езици и предадени с помощта на латинската азбука. „Томпсън върши далеч повече работа, като се стигне до обработка на наличната информация“, твърди Алдана.
В по-голямата си част статията на Алдана се концентрира върху труда на Флойд Лаунсбъри, американски лингвист, антрополог, майанист и епиграф. Лаунсбъри разглежда проблема на константата ГМТ в светлината на информацията от Таблицата на Венера от Дрезденския кодекс, комбиниран календар-алманах, който указва специфични дати, свързани с движението на Венера.
„В миналото са взимали предвид астрономическия аспект, но никой не е наблягал толкова на Таблицата на Венера, колкото Лаунсбъри“, обяснява Алдана. „Както демонстрирам в статията, той защитава позицията, че трудът му премахва последната пречка пред възприемането на константата ГМТ. Други продължават труда му, давайки да се разбере, че е доказал точността на константата. И поради удобството при употребата й в редица специфични видове изследвания и подобни днес константата ГМТ фактически е единодушно приета сред кръга на учените в областта.“
Анализът на Алдана върху заключенията на Лаунсбъри обаче демонстрира, че те не са безспорни. „На пръв поглед не е нищо особено, но в действителност се нарушава балансът в цялата аргументация“, твърди той. „Ако не можем да използваме Таблицата на Венера, за да докажем константата ГМТ, както твърди Лаунсбъри, възприемането й зависи от надеждността на сведенията, с които разполагаме в нейна подкрепа. Останалата част от статията разопакова в исторически план всеки елемент от тези сведения, за да покаже, че те също не са особено стабилни и/или убедителни, сравнени с данните, извлечени от Таблицата на Венера. След което цялостната аргументация зад константата ГМТ рухва като къщичка от карти.“
Въпреки че идентифицира проблемите, свързани с константата на Гудман, Мартинес и Томпсън , Алдана, който не е първият, поставил под въпрос корелацията на Майанския календар, не предлага решение или нова насока. Целта му е просто да разгледа аргументите за – и против – константата ГМТ и опитите на останалите учени да намерят задоволително решение на проблема. „Има и учени, които са заявявали: не, константата е грешна“, казва Алдана. „Но по мое мнение подходът им е насочен по-скоро към предоставяне на алтернативен възглед, без преди всичко да отчитат причините, поради които константата е грешна.“
Необоримата демонстрация в погрешността на константата на Гудман, Мартинес и Томпсън е така необходимата първа стъпка в извличането на солидно и сериозно решение на проблема, твърди той.
Източник: Office of Public Affairs, UC Santa Barbara
