Предстои публикуването на нов, подробен запис на вариациите във валежите в древно Мексико, който обхваща период от над 12 столетия. Изследването е крачка напред в изучаването на ролята, която сушите са играли за възхода и упадъка на предиспанските цивилизации в Централна Америка.
Събраните до момента данни сочат, че сушите вероятно са ключов фактор в съдбата на основните култури в древно Мексико и Централна Америка. В палеоклиматичната статистика досега има много липсващи данни, като точното време и географски обхват на някои от предполагаемите засушавания с голям ефект.
Новата хронология, основана на дървесните пръстени, с продължителност 1 238 години, е най-дългата и точна от своя вид за Централна Америка и е първи опит да се реконструира климатът на доколониално Мексико година за година. Той стеснява предположенията за настъпването на древните мегасуши до конкретни години.
Монтесумов кипарис на възраст 1100 години от Баранка де Амеалко, Керетаро, Мексико.(David Stahle)
Според тази нова дерндрохронология една от големите суши, потвърдена за Югозападната част на САЩ, е засегнала и Централно Мексико (1149–1167 г. пр.Хр.). Там тя вероятно е опустошила реколтата от царевица и е нанесла фаталният удар върху толтекската култура, според Дейвид Стал – палеоклиматолог в университета на Арканзас и водещ автор в новото изследване. Стал и колегите му представят откритията си в статия, която е под печат в Geophysical Research Letter – орган на Американския геофизичен съюз.
Новото изследване определя по-точно отвсякога времето на други две продължителни и тежки сухи периоди, и се предполага, че би могло да предложи нови прозрения за възхода на ацтеките и за разпространението на екзотичните болести, донесени от испанците в Америка.
Първата подобна хронология на дъждовете, която се простира до времето преди испанското идване на континента, осигурява също и първото независимо потвърждение на така наречената терминална класическа суша – мегасуша, която някои антрополози свързват с краха на маянската цивилизация. Този сух период, продължил десетилетия, преди се определяше чрез анализи на седиментите в езера и реки в различни области на Мексико и Карибския регион. Но екипът на Стал ограничава времето на това явление до периода 897–922 г. и е потвърждава, че сушата е имал влияние върху много по-обширен райно, отколкото се смяташе преди, като се разпростряла до планините на Централно Мексико и до други култури от Класическия период.
"Тези културни промени със сигурност са били много сложни – вероятно няма едно-единствено обяснение за краха на маянската цивилизация – казва Стал. – Но нашето изследване ще позволи на други учени да изследват по-старателно и да разберат влиянието на сушите."
Стал и неговият екип използват информация от 74 проби, взети от 30 екземпляра на хилядолетното кипарисово дърво (наричано понякога и Монтесумов кипарис, Taxodium mucronatum), растящи в каньона Амеалко, Керетаро, на 90 км от Теночтитлан, столицата на ацтекската империя, и на 60 км североизточно от Тула, главният град на толтекската държава. Според Стал този дървесен вид, свързан със северноамериканската секвоя, е единственото растения в Централна Америка, което често живее по хиляда и повече години.
Изследването определя годината на формиране на всеки дървесен пръстен и анализира моделите на растеж на пръстените и информацията, която носят за вариациите във влажността на почвата от сезон на сезон през годините – един параметър, който е пряко свързан с валежите. Тъй като пръстените се увеличават с един всяка година, това ни дава информация за влажността година за година.
"Изследването подчертава ролята, която има климатологичната информация за разбирането на хода на развитие на изчезналите човешки общности – казва Дейвид Андерсън, археолог от университета в Тенеси, Ноксвил, който не участва в него. – То ще породи огромно количество последващи проучвания от археолози и палеоклиматолози и ще ни даде уроци за собствената ни цивилизация – особено за това колко уязвими са развитите общества към слабите реколти в резултат на сушата."
Статията е публикувана (с редакционни промени от екипа на ScienceDaily) по материали, осигурени от Американския геофизичен съюз (American Geophysical Union).
Библиография:
- Stahle, D. W., J. Villanueva-Diaz, D.J. Burnette, J. C. Paredes, R. R. Heim Jr., F. K. Fye, R. A. Soto, M. D. Therrell, M. K. Cleaveland, and D. K. Stahle. Major Mesoamerican Droughts of the Past Millennium. Geophysical Research Letters, (in press) DOI: 10.1029/2010GL046472
