Майянска палеонтология

Интердисциплинарно изследване на 31 морски фосилни находки в Паленке, Чиапас разкрива, че маите са свързвали Отвъдното с водата.

Според археолога Марта Куевас за жителите на Паленке морските фосили са били убедително доказателство, че много отдавна сушата е била покрита с вода и корени тяхното схващане за произхода на света води началото си от този факт. Заедно с геолога Хесус Алварадо тя отговаря за проучването, провеждано от Националния институт по антропология и история (INAH) и Националния автономен университет на Мексико (UNAM).
Вече трета година работата им е насочена към това да разберат какво са символизирали за древните маи намерените праисторически находки.
Учените обръщат внимание, че вкаменелости са намирани основно при погребения - главно фосили на различни морски животни, зъби от акула и шипове от скат, поставяни като част от погребалните дарове.
"Според проучването, проведено сред северната група храмове и структурата пред тях, маите са използвали плочи с морски вкаменелости като надгробни каъни или дарове за божествата, което е важна информация за изучаването на майянската космогония."
До момента са открити 31 фосила от различни периоди, най-ранният от които е палеоцен (преди близо 63 милиона години). Находките са имали ритуално предназначение и са използвани през Късния класически период (600–850 г. сл.Хр.), когато са били открити от жителите на Паленке" - разказва Марта Куевас. Една от целите на проучването е да открие дали намирането на тези фосили преди повече от 1200 години е довело до включването на тези елементи в майянския мироглед.
"Смятаме, че отчасти заради това, вероятно случайно, откритие маите са започнали да развиват идеята за създаването на света, която познаваме от иконографските изображения и йероглифните текстове, както и от митовете, запазени от устната традиция" - допълва Марта Куевас.
Според митовете от Колониалния период за хората от Паленке тези фосили били свидетелство, че в древни времена сушата е била покрита с вода, а когато боговете заповядали на водата да се отдръпне, се е появил техният град и едва тогава е започнало истинското време.
"Маите от Паленке са вярвали, че Земята е била различна преди хиляди години и че светът е променлив, че е обект на трансформации."
Ако това е вярно, то би означавало, че за маите намерените фосили имали важно значение, защото се отнасят към момента на произхода на човечеството и са свързани със смъртта, тъй като те са вярвали, че когато хората умрат, се завръщат там, откъдето произхождат.
"Използването на фосилите при погребения е свързано със схващането им за Отвъдното като за воден свят, който достигат след смъртта", добавя археологът от INAH.

Марта Куевас споменава също, че изследването се занимава и с иконографските изображения и йероглифни текстове, намерени на обекта, които са свързани с фосилите.

Пример за това е картина 14, която изобразява сцена от митичното пътуване в отвъдното на майянския владетел Кан Балам ІІ преди 932 000 години.
"Според легендата, когато Кан Балам ІІ умира през 702 г. сл.Хр., неговият брат и наследник К`ан Джой Читам ІІ нарежда създаването на този забележителен релеф. На стелата можем да видим танцуващия Кан Балам ІІ и починалата му майка Тс`ак Ахау.
В дъното на релефа са изобразени три нива с глифове, които определят мястото, където се намират героите. Изразът "наб" - воден басейн, и "хетс`ан Как наб", спокойно море – описват света през тази митична епоха, когато всичко е било вода и боговете още не са били заповядали на сушата да се появи.
На мястото открихме и керамични съдове, върху които са изобразени различни видове риби, зъби от акула и шипове от скат, подобни на намерените фосили" – казва в заключение Марта Куевас.


Източник: INAH