Преди повече от 1 600 години в древния град Калакмул майянските майстори създават украса за дреха, съставена от близо 8000 черупки и семена, като част от погребалното облекло на високопоставен сановник. След откриването й през 1998 г. и дълъг период на внимателна реставрация, този представител на изкуството на древните маи ще бъде изложен за първи път в Националния етнографски музей в Мексико Сити.
Уникалното произведение, чийто дизайн изобразява начина, по които маите са възприемали света, ще е част от изложбата “Rostros de la divinidad. Los mosaicos mayas de piedra verde” ("Проявленията на божественото. Нефритените мозайки на маите"), която се открива на 12 август 2010 и в рамките на която ще бъдат изложени погребалните дарове на пет майянски владетели.
Украсата е била поставена от лявата страна на значима личност от град Калакмул, Кампече, между 375 и 450 г. сл.Хр. Мъжът е бил погребан в Структура ІІІ и е открит през 1998 г. от археолога Софиа Пинсемин, заедно с богати погребални дарове от керамика и нефрит.
Между 2008 и 2009 г. София Мартинес дел Кампо Ланц – специалист от Националния музей по антропология и история (INAH) – започва реставрирането на този истински "пъзел". Събирането на отделните части става възможно благодарения на червеното оцветяване, все още запазено по някои от малките парченца, редът, в който са били намерени и няколко есета върху разположението на черупките и семената.
"Реставрацията на украшението разкрива не само един шедьовър на майянското изкуство, но също и културното и символично значение, което е имало то за тяхната цивилизация" – коментира София Мартинес дел Кампо и добавя, че според представените изображения целта му е да подпомогне благородника при преминаването на трите космически нива: божествено, земно и подземно.
Украсата е изработена от 6 630 семена на Lithospermum genus и 1 648 черупки на пет различни вида: Morum tuberculosum, Oliva reticularis, Oliva sayana, Marginella labiata y Marginella carnea.
Според изследването, проведено в лабораториите на INAH, където са идентифицирани видовете "семената имат твърда обвивка, която ги предпазва. Майанските майстори са извлекли вътрешната част като са използвали непряка топлина. Знаем това, защото семената носят следи от излагане на огън, може би върху комал (плосък тиган). Те са били пришити върху текстилно или кожено парче, което е изгнило."
С идентифицирането на черупките са се занимавали археологът Адриан Веласкес и биологът Белем Зунига от проекта Templo Mayor Archaeological, както и биологът Норма Валентин, изследовател от поделението "Лаборатории и академична поддръжка" на INAH. С идентифицирането на семената са се занимавали Хоса Луис Алварадо и Мариа Сусана Шехуантцли, изследователи в лабораторията по археоботаника при INAH.
Реставраторът обяснява, че след като е било направен първоначален модел за сглобяване на украшението, учените са успели да определят реда, по който са били съчетани първоначално елементите. След това е бил създаден и модел от тъкан, подсилен с почти 8000 висулки, пришити към него.
"Изненадахме се да открием, че това погребално украшение изобразява трите нива на космоса – казва Мартинес дел Кампо, – небесата, земята и подземния свят, свързани от световната ос.
Небесната част е създадена с 13 черупки от вида Oliva genus, докато земната е оформена като квадрат и е разположена в централната част. В нея с малки семена е представено поле и парцели, отделени с линии от черупки, които все още пазят червеното си оцветяване.
"Маите свързвали червения цвят с кръвта и плодородието. Поставянето на червени черупки в земната част от космоса символизира ритуалното кръвопроливане, което подхранва почвата" – обяснява ученият.
В центъра на украшението има две групи от Oliva genus, изрязани така, че да наподобяват черепи и лица. "В майянското изкуство има определени модели лицеви черти, които представляват израженията на божествата и други свръхестествени създания.
Запознати сме с модел от четири лица, който представа съществата, наречени "павахтуни" или "бакаби", свързани с култа към водата и поддържащи космическия ред.
Групата на лицата и черепите е рамкирана с по-големи черупки, които изобразяват река от подземния свят. Схемата представя преходното съществувание, което посреща смъртта на тялото и задължителното слизане в подземния свят."

Източник: Artdaily