Новооткрита майянска церемониална глава

Откриването на необикновена нефритена мозаечна миниатюрна церемониална глава подчертава значението и политическата сила на майянския град Такалик Абах (Гватемала) в началото на Ранната класическа епоха.

Такалик Абах е древен град, разположен в Ел Асинтал, район Реталхулеуате, в близост до тихоокеанското крайбрежие на Гватемала. Този важен космополитен културен център е забележителен и заради дългата си история, която продължава 1700 години (800 г. пр.Хр.–900 г. сл.Хр.). В началото на съществуването си Такалик Абах установява връзки и близки отношения с културата на олмеките и според учените е един от участниците във формирането на ранната майянска култура. Тази особеност в допълнение към необикновено продуктивната скулптурна активност през тези два важни културни периода прави Такалик Абах уникален в историята на Мезоамерика.

Направените по-рано разкопки в центъра на Структура 6 – една от най-важните церемониални постройки в главния архитектурен комплекс в Такалик Абах, наречен Централна група, разкрива серия от скъпи приношения. Даровете са били положение в в строителния пълнеж на една от последните версии на сградата през първата част на Ранния класически период (150–300 г. сл.Хр. – фаза Алехос).

Приношенията съдържат керамични съдове, от които най-красивите са украсени с меандри; каменна скулптура върху малък пиедестал, повторно използван церемониално стрит нефрит, многобройни умишлено счупени каменни уреди за стриване на царевица или какао, мозаечно огледало от пирит и няколко парчета нефрит.

На 23 март 2010 г. екип от археолози открива на мястото на разкопките в центъра на Структура 6 още едно изключително съкровище: 50 нефритени парченца, които са били поставени в почвата на гореспоменатия пълнеж.

Тези части от мозайка съставят миниатюрна церемониална глава с длетообразни плочки, висящи под брадичката, която се е носела от владетелите като част от церемониален колан – практика, за която съдим от майянските стели от Предкласическия до Класическия период.

Миниатюрните церемониални глави са изработени като мозайка от нефритени парченца, майсторски създадени така че да паснат една с друга като части на пъзел.
При предишни разкопки в Такалик Абах археолозите имат късмета да намерят миниатюрна церемониална глава от синя нефритена мозайка в царското погребение №1, която е била поставена в Структура 7 – най-свещената сграда в Централната група от края на Късния класически период (200 г. пр.Хр. – фаза Рут). Точното разположение на миниатюрната мозаечна глава в областта на кръста потвърждава, че този вид украшения действително са били част от церемониалния колан – елемент, който вероятно е бил толкова важен в царското облекло, колкото и украшението за глава.

В западния архитектурен комплекс на Такалик Абах, наречен Западна група, край Структура 86 е намерено масивно нефритено мозаечно приношение, датирано от първата част на Ранния класически период (150–300 г. пр.Хр. – фаза Алехос). Тези мозайки, които кореспондират с 4-те нефритени мозаечни церемониални глави, са били поставени в съд, украсен с меандри.

Археолозите, опитващи се да подредят наскоро откритата нефритена мозайка на церемониална глава от Структура 6, с изненада установяват, че допълнителните парченца формират миниатюрна глава на прилеп като украса за основната фигура. Този детайл прави откритата церемониална миниатюрна глава уникална. С нея намерените подобни глави в Такалик Абах стават общо 6. Количеството превъзхожда откритите подобни обекти навсякъде другаде в Мезоамерика. Трябва да се подчертае фактът, че 5 от 6-те церемониални глави от Такалик Абах са намерени в много сходен археологически контекст и се отнасят към първата част на Ранния класически период. Натрупването на подобни ценни артефакти е несъмнен израз на огромно богаство и мощ. Това, както и украсата от меандри, която по това време се появява върху съдовете, свързани с приношенията от нефритени мозайки, предполага, че тези церемониални глави може би са свързани с един от най-могъщите владетели на Такалик Абах, който по именно заради тях е наречен "Господарят на меандрите", и за който все още не се знае почти нищо.

Източник: Guatemala News

Майянска палеонтология

Интердисциплинарно изследване на 31 морски фосилни находки в Паленке, Чиапас разкрива, че маите са свързвали Отвъдното с водата.

Според археолога Марта Куевас за жителите на Паленке морските фосили са били убедително доказателство, че много отдавна сушата е била покрита с вода и корени тяхното схващане за произхода на света води началото си от този факт. Заедно с геолога Хесус Алварадо тя отговаря за проучването, провеждано от Националния институт по антропология и история (INAH) и Националния автономен университет на Мексико (UNAM).
Вече трета година работата им е насочена към това да разберат какво са символизирали за древните маи намерените праисторически находки.
Учените обръщат внимание, че вкаменелости са намирани основно при погребения - главно фосили на различни морски животни, зъби от акула и шипове от скат, поставяни като част от погребалните дарове.
"Според проучването, проведено сред северната група храмове и структурата пред тях, маите са използвали плочи с морски вкаменелости като надгробни каъни или дарове за божествата, което е важна информация за изучаването на майянската космогония."
До момента са открити 31 фосила от различни периоди, най-ранният от които е палеоцен (преди близо 63 милиона години). Находките са имали ритуално предназначение и са използвани през Късния класически период (600–850 г. сл.Хр.), когато са били открити от жителите на Паленке" - разказва Марта Куевас. Една от целите на проучването е да открие дали намирането на тези фосили преди повече от 1200 години е довело до включването на тези елементи в майянския мироглед.
"Смятаме, че отчасти заради това, вероятно случайно, откритие маите са започнали да развиват идеята за създаването на света, която познаваме от иконографските изображения и йероглифните текстове, както и от митовете, запазени от устната традиция" - допълва Марта Куевас.
Според митовете от Колониалния период за хората от Паленке тези фосили били свидетелство, че в древни времена сушата е била покрита с вода, а когато боговете заповядали на водата да се отдръпне, се е появил техният град и едва тогава е започнало истинското време.
"Маите от Паленке са вярвали, че Земята е била различна преди хиляди години и че светът е променлив, че е обект на трансформации."
Ако това е вярно, то би означавало, че за маите намерените фосили имали важно значение, защото се отнасят към момента на произхода на човечеството и са свързани със смъртта, тъй като те са вярвали, че когато хората умрат, се завръщат там, откъдето произхождат.
"Използването на фосилите при погребения е свързано със схващането им за Отвъдното като за воден свят, който достигат след смъртта", добавя археологът от INAH.

Марта Куевас споменава също, че изследването се занимава и с иконографските изображения и йероглифни текстове, намерени на обекта, които са свързани с фосилите.

Пример за това е картина 14, която изобразява сцена от митичното пътуване в отвъдното на майянския владетел Кан Балам ІІ преди 932 000 години.
"Според легендата, когато Кан Балам ІІ умира през 702 г. сл.Хр., неговият брат и наследник К`ан Джой Читам ІІ нарежда създаването на този забележителен релеф. На стелата можем да видим танцуващия Кан Балам ІІ и починалата му майка Тс`ак Ахау.
В дъното на релефа са изобразени три нива с глифове, които определят мястото, където се намират героите. Изразът "наб" - воден басейн, и "хетс`ан Как наб", спокойно море – описват света през тази митична епоха, когато всичко е било вода и боговете още не са били заповядали на сушата да се появи.
На мястото открихме и керамични съдове, върху които са изобразени различни видове риби, зъби от акула и шипове от скат, подобни на намерените фосили" – казва в заключение Марта Куевас.


Източник: INAH

Новооткрит инкски акведукт в Урубамба

Урубамба, 5 юни
Испански пещерняци и специалисти от Националния институт по култура, Куско откриха инкски акведукт, дълъг 3,6 км, на върха на Археологическия парк "Салапунку", разположен в град Пискакучо, район Олантайтамбо, провинция Урумамба, Перу.
Пресечената област на височина 2 630 м със склонове от твърда скала, под наклон 100° не е била пречка за инженерите на инките и преди 550 г.
Те са построили канала, за да пренасят водите от дефилето Хуайтампо по склоновете на планината до резервоара Кхунабамба, успореден на жп линията Олантайтамбо-Мачу Пикчу между 82-ия и 85-ия километър.
Според специалистите н района, където са намерени и пещерни рисунки, е имало светилище на слънцето, луната и светкавицата.
Фернандо Астете, управител на археологическия парк "Мачу Пикчу" и познавач на находките, съобщи, че екипът работи там от три години по споразумение между университета "Хайме І Кастилски" (Испания), Националния институт по култура, Куско и проекта Укупача.

Източник: ANDINA