Епиграфът Карлос Палан Гайол обяснява, че каменният фрагмент съдържа надписи, които изписват името K`ауил, владетел на По` (оригиналното име на Тонина) - дума, която вероятно означава "бял" на древния език зоке-миштека. Скорошните открития на монументални паметници в археологическата зона на Тонина, Чиапас, позволиха да се разчете името на владетел (макар и частично повредено), чийто основен знак е главата на божеството на светкавицата, наречено К`ауил, следвана от друг знак, който вероятно е подобен на този на божеството на бурята, наречено Йопаат. Палан Гайол споменава, че за високия ранк на намереният владетел се съди от емблемата, която носи, с титлата Божествен владетел на По`, която е била използвана само за царе. Вероятно тя се отнася до мъж, различен от имената на трите жени, идентифицирани по-рано като Иш Уиник Тимак К`ауил, майка на деветия владетел на Тонина; Иш Муйал Чан К`ауи - чуженка, и Иш К`ауил Каан, която вероятно е управлявала мястото през 722 г. сл.Хр. Заедно с Хуан Йадеун, директор на археологическия проект "Тонина", Палан е успял да възстанови династичната линия на древния майянски град по надписите, открити в него. След добавянето на К`ауил списъкът нараства до 14 вероятни управници, всички свързвани с титлата "Божествен владетел на По`", чиито период на царуване обхваща 4 столетия - приблзително от 501 до 909 г. сл.Хр." Палан заявява, че в подобен списък на високопоставени лица са включени и жреците, които са играели важна роля. Някои от тях са Ах Ч`аах Наах и Келен Хиш, които са придобили реален контрол над Тонина в труден момент от нейната история, какъвто е бил периодът след победата от Паленке през 687 г. Владетелите на Тонина според надписите • Наречен от археолозите "Влечуговата глава", управлявала около 514 г. сл.Хр.: комбиниран с името на птица (Kohkaj?) • K’инич? Сауан Б’aхлам Йашуун Тихл, наречен “Сотц’ Чох”, управлявал около 568 г. сл.Хр. • Чка Б’алу’н Чаахк, починал около 589 г. сл.Хр. • K’инич Б’ахлам Чапахт, управлявал от 615 г. сл.Хр. и съвременник на K’инич Ханаахб Пакал, прословутият владетел на Паленке. • Йухкно’м? Уахиуал? , победен и вероятно принесен в жертва в Паленке през 687 г. сл.Хр.. • K’инич Б’aaкнал Чаак, най-могъщият владетел на Тонина, който се възкачва на трона през 688 г. сл.Хр. Той побеждава Паленке и неговите съюзници в три последователни военни кампании. • K’инич Чууаах? K’ахк’, използвал титлата “младият принц" откакто е бил поставен на трона на двегодишна възраст през 708 г. сл.Хр. Армията му побеждава Паленке през 711 г. сл.Хр. и залавя неговия владетел Джой Читам II. • Господарката K’ауиил Каан, починала през 722 г. сл.Хр. • K’инич Йич’aaк Чапахт, наречен “Нокътя на стоножката”, управлявал Тонина от 723 до поне 739 г. сл.Хр. • Кауил Йопаат? Не е лесно да се локализира този нов владетел в династичната линия на Тонина, защото времето на властването му не е известно, макар да се предполага, че са между 739 и 762 г. сл.Хр. • К’инич Туун Чапахт, управлявал около 762 г. сл.Хр. Под неговото управление Паленке отново е победен. • K’инич Чапахт, управлявал около 787 г. сл.Хр. • K’инич Ух Чапахт е бил владетел около 837 г. сл.Хр. • Владетел с неизвестно име, коронясан между 901 и 909 г. сл.Хр. Източник: INAH |
събота, 28 август 2010 г.
Установен е още един от владетелите на Тонина
събота, 7 август 2010 г.
Тайнствен тунел е открит под руините на Теотихуакан
Археолози от Мексико откриха древен запечатан тунел и камери под руините на Теотихуакан. Има вероятност комплексът да съхранява гробницата на някой от ранните владетели на града.
Според експертите откритието е важно, защото социалната структура на Теотихуакан е все още непозната, въпреки че археологическите проучвания на мястото продължават вече почти сто години. Досега не е открито нито едно изображение на владетел или гробница, което разграничава рязко метрополиса от познатите предиспански култури и тяхната традиция да обожествяват монарсите си.
Разкопките започват миналата година и след осем месеца усилена работа миналите месеца учените достигнаха покрива на тунела - на 12 метра дълбочина.
Досега е открита малка камера в широкия 4 метра коридор, който е изсечен от скала в ранния период от теотихуаканската история, между 200 и 250 г. сл.Хр.
"Смятам, че тунелът е бил основен елемент, около който е била изградена останалата част от церемониалният център – казва археологът Серджо Гомес. – Това е било най-свещеното място."
Източник: Марк Стивънсън, АP
сряда, 4 август 2010 г.
Преди повече от 1 600 години в древния град Калакмул майянските майстори създават украса за дреха, съставена от близо 8000 черупки и семена, като част от погребалното облекло на високопоставен сановник. След откриването й през 1998 г. и дълъг период на внимателна реставрация, този представител на изкуството на древните маи ще бъде изложен за първи път в Националния етнографски музей в Мексико Сити.
Уникалното произведение, чийто дизайн изобразява начина, по които маите са възприемали света, ще е част от изложбата “Rostros de la divinidad. Los mosaicos mayas de piedra verde” ("Проявленията на божественото. Нефритените мозайки на маите"), която се открива на 12 август 2010 и в рамките на която ще бъдат изложени погребалните дарове на пет майянски владетели.
Украсата е била поставена от лявата страна на значима личност от град Калакмул, Кампече, между 375 и 450 г. сл.Хр. Мъжът е бил погребан в Структура ІІІ и е открит през 1998 г. от археолога Софиа Пинсемин, заедно с богати погребални дарове от керамика и нефрит.
Между 2008 и 2009 г. София Мартинес дел Кампо Ланц – специалист от Националния музей по антропология и история (INAH) – започва реставрирането на този истински "пъзел". Събирането на отделните части става възможно благодарения на червеното оцветяване, все още запазено по някои от малките парченца, редът, в който са били намерени и няколко есета върху разположението на черупките и семената.
"Реставрацията на украшението разкрива не само един шедьовър на майянското изкуство, но също и културното и символично значение, което е имало то за тяхната цивилизация" – коментира София Мартинес дел Кампо и добавя, че според представените изображения целта му е да подпомогне благородника при преминаването на трите космически нива: божествено, земно и подземно.
Украсата е изработена от 6 630 семена на Lithospermum genus и 1 648 черупки на пет различни вида: Morum tuberculosum, Oliva reticularis, Oliva sayana, Marginella labiata y Marginella carnea.
Според изследването, проведено в лабораториите на INAH, където са идентифицирани видовете "семената имат твърда обвивка, която ги предпазва. Майанските майстори са извлекли вътрешната част като са използвали непряка топлина. Знаем това, защото семената носят следи от излагане на огън, може би върху комал (плосък тиган). Те са били пришити върху текстилно или кожено парче, което е изгнило."
С идентифицирането на черупките са се занимавали археологът Адриан Веласкес и биологът Белем Зунига от проекта Templo Mayor Archaeological, както и биологът Норма Валентин, изследовател от поделението "Лаборатории и академична поддръжка" на INAH. С идентифицирането на семената са се занимавали Хоса Луис Алварадо и Мариа Сусана Шехуантцли, изследователи в лабораторията по археоботаника при INAH.
Реставраторът обяснява, че след като е било направен първоначален модел за сглобяване на украшението, учените са успели да определят реда, по който са били съчетани първоначално елементите. След това е бил създаден и модел от тъкан, подсилен с почти 8000 висулки, пришити към него.
"Изненадахме се да открием, че това погребално украшение изобразява трите нива на космоса – казва Мартинес дел Кампо, – небесата, земята и подземния свят, свързани от световната ос.
Небесната част е създадена с 13 черупки от вида Oliva genus, докато земната е оформена като квадрат и е разположена в централната част. В нея с малки семена е представено поле и парцели, отделени с линии от черупки, които все още пазят червеното си оцветяване.
"Маите свързвали червения цвят с кръвта и плодородието. Поставянето на червени черупки в земната част от космоса символизира ритуалното кръвопроливане, което подхранва почвата" – обяснява ученият.
В центъра на украшението има две групи от Oliva genus, изрязани така, че да наподобяват черепи и лица. "В майянското изкуство има определени модели лицеви черти, които представляват израженията на божествата и други свръхестествени създания.
Запознати сме с модел от четири лица, който представа съществата, наречени "павахтуни" или "бакаби", свързани с култа към водата и поддържащи космическия ред.
Групата на лицата и черепите е рамкирана с по-големи черупки, които изобразяват река от подземния свят. Схемата представя преходното съществувание, което посреща смъртта на тялото и задължителното слизане в подземния свят."
Източник: Artdaily
Уникалното произведение, чийто дизайн изобразява начина, по които маите са възприемали света, ще е част от изложбата “Rostros de la divinidad. Los mosaicos mayas de piedra verde” ("Проявленията на божественото. Нефритените мозайки на маите"), която се открива на 12 август 2010 и в рамките на която ще бъдат изложени погребалните дарове на пет майянски владетели.
Украсата е била поставена от лявата страна на значима личност от град Калакмул, Кампече, между 375 и 450 г. сл.Хр. Мъжът е бил погребан в Структура ІІІ и е открит през 1998 г. от археолога Софиа Пинсемин, заедно с богати погребални дарове от керамика и нефрит.
Между 2008 и 2009 г. София Мартинес дел Кампо Ланц – специалист от Националния музей по антропология и история (INAH) – започва реставрирането на този истински "пъзел". Събирането на отделните части става възможно благодарения на червеното оцветяване, все още запазено по някои от малките парченца, редът, в който са били намерени и няколко есета върху разположението на черупките и семената.
"Реставрацията на украшението разкрива не само един шедьовър на майянското изкуство, но също и културното и символично значение, което е имало то за тяхната цивилизация" – коментира София Мартинес дел Кампо и добавя, че според представените изображения целта му е да подпомогне благородника при преминаването на трите космически нива: божествено, земно и подземно.
Украсата е изработена от 6 630 семена на Lithospermum genus и 1 648 черупки на пет различни вида: Morum tuberculosum, Oliva reticularis, Oliva sayana, Marginella labiata y Marginella carnea.
Според изследването, проведено в лабораториите на INAH, където са идентифицирани видовете "семената имат твърда обвивка, която ги предпазва. Майанските майстори са извлекли вътрешната част като са използвали непряка топлина. Знаем това, защото семената носят следи от излагане на огън, може би върху комал (плосък тиган). Те са били пришити върху текстилно или кожено парче, което е изгнило."
С идентифицирането на черупките са се занимавали археологът Адриан Веласкес и биологът Белем Зунига от проекта Templo Mayor Archaeological, както и биологът Норма Валентин, изследовател от поделението "Лаборатории и академична поддръжка" на INAH. С идентифицирането на семената са се занимавали Хоса Луис Алварадо и Мариа Сусана Шехуантцли, изследователи в лабораторията по археоботаника при INAH.
Реставраторът обяснява, че след като е било направен първоначален модел за сглобяване на украшението, учените са успели да определят реда, по който са били съчетани първоначално елементите. След това е бил създаден и модел от тъкан, подсилен с почти 8000 висулки, пришити към него.
"Изненадахме се да открием, че това погребално украшение изобразява трите нива на космоса – казва Мартинес дел Кампо, – небесата, земята и подземния свят, свързани от световната ос.
Небесната част е създадена с 13 черупки от вида Oliva genus, докато земната е оформена като квадрат и е разположена в централната част. В нея с малки семена е представено поле и парцели, отделени с линии от черупки, които все още пазят червеното си оцветяване.
"Маите свързвали червения цвят с кръвта и плодородието. Поставянето на червени черупки в земната част от космоса символизира ритуалното кръвопроливане, което подхранва почвата" – обяснява ученият.
В центъра на украшението има две групи от Oliva genus, изрязани така, че да наподобяват черепи и лица. "В майянското изкуство има определени модели лицеви черти, които представляват израженията на божествата и други свръхестествени създания.
Запознати сме с модел от четири лица, който представа съществата, наречени "павахтуни" или "бакаби", свързани с култа към водата и поддържащи космическия ред.
Групата на лицата и черепите е рамкирана с по-големи черупки, които изобразяват река от подземния свят. Схемата представя преходното съществувание, което посреща смъртта на тялото и задължителното слизане в подземния свят."
Източник: Artdaily
Абонамент за:
Публикации (Atom)